Кеворк разкова властта: Износът на оръжия е преврат срещу републиката!
Минаха всички граници. Пришълците трансфораха дефинитивно българската политика в кално мочурище. И като че ли към този момент нищо не може да я измъкне от там. Всичко е разрешено в тази тиня – даже не се и пробват да придадат някаква мизерна толерантност на дейностите си. Държат се като разбойници, упълномощени от някакъв подлудял Бог.
Сериозните хора в политиката, доколкото са останали, се усещат унизени и безпомощни – и въобще не виждат, по какъв начин биха могли да се опълчват на политическите хулигани. Тия дни те бяха напряко попарени от следващата нахална хвалба на ПростоКирчо – този път, че е пренебрегнал възбраната на Парламента да изнасяме оръжие за украинците.
Това е предизвикателство, което граничи с закононарушение. Но той се хвали с него и към този момент претендира да го признаят за Спасител на Украйна. И за какво не, когато в размътената си показа той от дълго време се вижда като Спасителят на България. Като нищо някой ден може да се похвали, че е и Поругателят на Парламента.
Това е безподобна гаменщина, каквато е невероятно да се случи на никое място другаде. Но в овчите мозъци на някои хора тя наподобява като някаква полезност, която заслужава възторженостти. Нищо чудно и ПростоКирчо да мисли по този начин – обиграният му във всевъзможни търговийки мозък несъмнено действа по различен метод – и евентуално той се надява да придърпа на идните избори към партийката си русофобски настроените гласоподаватели. А на Парламента – майната му, да си се оправя, както откри за добре, по-късно буйство на Кирчо.
Въпросът е – по какъв начин оцелява държавността след сходни безчинства – и оцелява ли въобще. За парламентаризма е ясно: „ Събранието “ от дълго време се е трансформирало в някакъв хан, в който за малко се настаняват все по-случайни и разпътни особи, там врявата е непоносима, волята за логичен разговор значително е парализирана – всички сме се примирили с дързостите и дуращината, които заместват разсъдъка.
Но чак толкоз надменно неуважение в никакъв случай не е било демонстрирано. Ясно е, че Кирчо е подготвен да прекрачи всички правила, да разсипе всичко, най-после може да възпламени и тази омагьосана постройка, изцяло е допустимо това.
Засега подпали дирниците на политиците ни, някои от тях негови досегашни съдружни „ сътрудници “ – те и до момента се кълнят, че България не е изнесла и „ един патрон “ за Украйна, а истината се оказа напълно друга – след признанията на Кирчо пред публицист от авторитетния немски вестник „ Ди Велт “, че България е осигурила 30% от мунициите и 40% от дизела, които били нужни на украинците при започване на войната.
Това провокира същинско учудване – и с съображение, тъй като се оказа – както се изрази в. „ Ди Велт “ – че „ Най-бедната страна в Европейския съюз избавя Украйна “. Докато всички си вършат тънките сметки, и то по няколко пъти, ние изнасяме/спасяваме като изоглавени.
Не тъй като сме толкоз състрадателни или солидарни – а тъй като далаверата е същата, както с съветския газ. Но никой не пита за медиаторите, които са разкарвали „ стоката “ нагоре-надолу, с цел да прикрият произхода й – до момента в който най-после Кирчо не си отвори огромната уста, алчен, както постоянно, за самопризнание.
Хайде, Нобеловият комитет да натика една премия в нея – може да е за оня политик, който най-вече оглупява страната си.
Как ли са приели елементарните българи – да бъдем почтени и да ги назоваваме клети сиромаси – стъписването на Европа, че „ Най-бедната страна в Европейския съюз избавя Украйна “?
Тъй или другояче, ПростоКирчо ни обезпечи репутацията на двуличници – Парламента споделя едно, до момента в който тайфа хитреци скрито го опровергават. Това лицемерие е по-отвратително даже от безподобната ни угодливост пред Кремъл, проявявана по време на „ соца “. Още повече, че то прикрива едно на най-обикновена, тривиално пазарене – нищо друго.
При далаверата с съветския газ напролет и лятото на предходната година търгашите се криеха зад една фиктивна русофобия – в този момент, и това е изключително гадно, приказват за съчувствие, което е също толкоз подправено. Няма по какъв начин нашите хамелеони да не са спечелили презрението на европейските си сътрудници.
През годините на Прехода, в значително случаи, бяхме очевидци на яловостта и безотговорността на политическата ни класа. Но най-малко сходно лицемерие в никакъв случай не беше проявявано. То беше импортирано и внедрено тук от кирчовци.
Тия хора биха мамили даже и себе си, с цел да не залинее нагона им да търгуват – или да се изтъргуват най-изгодно. За тях сходни вандалски покушения против волята на Парламента нямат никакво значение. Да напомним, че решението на Парламента да отпуснем военна помощ на Украйна е взето едвам на 9 декември предходната година – а до тогава, цели 10 месеца, тайният вземане-даване върви с цялостна мощ. Каква чест може да има подобен Парламент? Ами Държавата България, която явно е изоставена в ръцете на безскрупулни търгаши?
Аферата с нерегламентирания експорт на оръжия си е напряко един прелом против парламентарната република. Репетицията беше направена с мазнята към ветото за Македония, когато Кирчо на процедура излъга всички: Макронизира казуса, като изкусно трансферира ролята на съдия на френския президент. Самият Макрон от дълго време е не запомнил това, той даже няма да ви разбере, в случай че му кажете, че е поставил началото на окончателния ни отвод от Македония. А краят оповести на 23 януари македонският външен министър Буяр Османи: „ Всеки, който назовава македонците българи, няма да може повече да влиза в Македония “.
Край, забравете Македония, забравете и битките и страданията ни. Край. Иначе ще имате ориста на пребитото преди няколко дни българче. Всъщност, Кирчо го преби. Преби и България. Спасителят на Украйна. Остава ни да се утешаваме още известно време с Историята си – и тя пребита. Славен народ – с пребита/унизена История, ясно е, още какъв брой време ще оцелее тя.
Оттук-насетне българските депутати от 48-то Събрание, а и политиците въобще, би трябвало да се примирят, че не са съумели да опазят личната си чест, че волята им бе подценена от един подбудител – неугледен, смешноват, само че доста сполучлив. Ако съдим по гузното им безмълвие, има огромна възможност всеки идващ Кирчо да си играе с Държавата – както си желае.
Големите малките екрани останаха пасивни и в този случай, те като че ли най-лесно се заразиха от неприличието на кирчовци и въобще на Пришълците –за тях разкритието на „ Ди Велт “ като че ли беше от рода на занимателните четива. За окончателното изнасилване на Историята ни да не приказваме – тази драма пък от дълго време им е омръзнала, те избират да се прехласват по дреболиите на всекидневието, това е станало тяхна привичка. Най-много да разгласят началото на следващото Българско Крушение – и неотложно да го не помнят.
Реклама
Иначе обаче, до налудност се прехласват по кирчовци и въобще към Пришълците – и тази пристрастеност не е вродена, тя е неотдавна добита. И през разум не им минава, че, в действителност, точно Пришълците по най-бързия метод би трябвало да бъдат извадени от локална приложимост – тази санитарна акция пък въобще няма потребност от пояснение. Очевидно е, че те се оказаха завеси без никакви задръжки, освен това обременени с разнообразни фиксации и мании. Изглежда, отвън всичко останало, не забелязахме в точния момент, че те заразиха „ младите “ с един доста рисков недостатък – респекта пред мошениците.
Миналата неделя се сбогувахме с американската посланичка Херо Мустафа – „ Херата “, както я глезеше Бойко. Това се случи с едно просторно изявление по Би Ти Ви. Тя още веднъж се постара да влезе в ролята на загрижена Матрона – загрижена за келявите ни бъднини.
Тази роля й се отдава относително елементарно, за нея не е нужна някаква специфична актьорска заложба – задоволително е, примерно, да въртиш българска баница по малкия екран и тукашните туземци би трябвало да бъдат вечно извоювани. Случи ли се това в действителност – за госпожа Херо сигурно това е най-маловажният въпрос.
Други неща явно бяха по-важни за нея – и даже в профил видяно, тя има учредения да се похвали с мандата си като дипломат в София: опекунства над тайфата кирчовци и умерено може да си подели с тях сполучливите им погроми; смразяването ни с Русия доближи кулминационната точка си; обичаният й олигархичен кръг остана недостижим – постоянно съден-недосъден. Изобщо, завърши изцяло сполучливо интервенцията по груповата лоботомия на политическата ни класа.
В прощалното си изявление госпожата още веднъж загатна и работата на правосъдните ни органи, несъмнено, в сериозен аспект. А феновете чакаха, че ще спомене скорошните дейности на основния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс по отношение на аферата НЕКСО – и по този метод ще насърчи работата на българската прокуратура по същия случай.
Учудващо обаче, тя не загатна въпросната спекулация – а и никой не я попита – макар, че нейни основни герои са неколцина български гении. Деянието им е прието и глобено от самата нюйоркска прокуратура.
Скоро стана ясна и повода за мълчанието на госпожа Херо: на екрана цъфна един от основателите на НЕКСО, някой си Тренчев, и стартира да сипе огън и жупел по българската прокуратура. А не върви, когато старателно адвокатстваш за Тренчев, да търсиш и мнението на американската посланичка.
И госпожа Херо, не по своя виновност, изпадна в неловка обстановка – да пее против българската прокуратура в синхрон с човек, чиято „ компания “ е към този момент глобена от американските управляващи с една тлъста санкция от 45 милиона $ и безусловно изметена от Съединени американски щати. А от горната страна на всичко би трябвало в най-кратко време да възвърне вложенията на американските жители в НЕКСО – приказва се за към 3 милиарда $.
Понеже българското лоби на Пришълците мощно се зае със отбраната на НЕКСО, не е ненужно да напомним, какво тъкмо се случва. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс не взе участие – за разлика от нашата госпожа Херо – в съмнителни дуети и се изрази пределно ясно:
„ Глобата от 45 милиона $ се постанова на фирмите за криптовалута Nexo Inc. и Nexo Capital Inc. (Nexo) за присъединяване в нерегистрирано предложение и продажба на скъпи бумаги и артикули и за неистина на вложителите по отношение на тяхната регистрация. Nexo също ще бъде неразрешен от бранша на скъпите бумаги в Ню Йорк за 5 години и би трябвало да уведоми всичките си вложители в Съединени американски щати, в това число към 3000 нюйоркчани, да изтеглят активите си от платформата “.
„ Криптовалутните компании са ненадеждни и сенчести, само че не са ваксинирани от отговорност “ – сподели основният прокурор Джеймс. – Nexo подцени многократните предизвестия от моя офис да се записват и през днешния ден те заплащат цената за своите непозволени дейности. Дните на криптокомпаниите, които се държат по този начин, като че ли разпоредбите не важат за тях, свършват. “
Към основния прокурор Джеймс се причислиха държавни регулатори на скъпи бумаги от Калифорния, Индиана, Кентъки, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Върмонт, Вашингтон и Уисконсин. Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати също разгласи редом съглашение, в което Nexo се съгласява да заплати спомагателни 22,5 милиона $ и да приключи предлагането и продажбата на продуктите си в Съединените щати.
На чист „ американски “, всичко това значи единствено едно: „ Вън мошениците! “ Обаче Тренчев щял да съди България за 1 милиард $ – и това сподели по малкия екран – и то, тъй като българската прокуратура следва образеца на нюйоркската. Е, по какъв начин тогава да не му предоставяш телевизионна естрада?!
Сега да го кажем напряко на тъпанарите, които изпълзяха отнякъде и се самоназначиха за адвокати/мистификатори на Прехода. Вижте, какво се случи – преди време давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност, а в този момент можем да се похвалим с гении, които замерят наивниците с криптовалути и сетне си заплащат за дяволъка. Обаче тук има хора, които се възторгват от тях – да вземем за пример, в Би Ти Ви вършат всичко допустимо, с цел да пришият благ криле на босовете на НЕКСО.
Американският Конгрес заплаща издръжката на радиостанция „ Свободна Европа “, а тя употребява абсурда с НЕКСО, с цел да нападна българската прокуратура. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс няма да прокопса и един ден тук.
Божидар Янев – това бе индивидът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове. А те бяха, най-малко по това време, 2027 на брой – от затворения за прекосяване Хайбридж над Харлем, издигнат през 1843 година, до втория по дължина провесен мост в света Верадзано. Всеки със своята история и със своята душа. И всички те поверени на Божидар Янев – ето, това е съумял българин. Запомнете неговото име.
Едва през днешния ден, до момента в който пиша тази дописка, ненадейно се сетих, по какъв начин преди доста години, повече от 40, разговарях с известния фолклорист Христофор Тзавела – отново за македонските, а в действителност, за българските ни болки – и че след края на изявлението той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори единствено сантиментална: детелина от гроба на Гоце Делчев!
Още я вардя – само че едвам в този момент, след толкоз текстове за Македония, се сетих за нея.
Какъв знак е това? Че всичко е завършило? Че даже всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?
Кеворк Кеворкян, особено за „ Уикенд “
Сериозните хора в политиката, доколкото са останали, се усещат унизени и безпомощни – и въобще не виждат, по какъв начин биха могли да се опълчват на политическите хулигани. Тия дни те бяха напряко попарени от следващата нахална хвалба на ПростоКирчо – този път, че е пренебрегнал възбраната на Парламента да изнасяме оръжие за украинците.
Това е предизвикателство, което граничи с закононарушение. Но той се хвали с него и към този момент претендира да го признаят за Спасител на Украйна. И за какво не, когато в размътената си показа той от дълго време се вижда като Спасителят на България. Като нищо някой ден може да се похвали, че е и Поругателят на Парламента.
Това е безподобна гаменщина, каквато е невероятно да се случи на никое място другаде. Но в овчите мозъци на някои хора тя наподобява като някаква полезност, която заслужава възторженостти. Нищо чудно и ПростоКирчо да мисли по този начин – обиграният му във всевъзможни търговийки мозък несъмнено действа по различен метод – и евентуално той се надява да придърпа на идните избори към партийката си русофобски настроените гласоподаватели. А на Парламента – майната му, да си се оправя, както откри за добре, по-късно буйство на Кирчо.
Въпросът е – по какъв начин оцелява държавността след сходни безчинства – и оцелява ли въобще. За парламентаризма е ясно: „ Събранието “ от дълго време се е трансформирало в някакъв хан, в който за малко се настаняват все по-случайни и разпътни особи, там врявата е непоносима, волята за логичен разговор значително е парализирана – всички сме се примирили с дързостите и дуращината, които заместват разсъдъка.
Но чак толкоз надменно неуважение в никакъв случай не е било демонстрирано. Ясно е, че Кирчо е подготвен да прекрачи всички правила, да разсипе всичко, най-после може да възпламени и тази омагьосана постройка, изцяло е допустимо това.
Засега подпали дирниците на политиците ни, някои от тях негови досегашни съдружни „ сътрудници “ – те и до момента се кълнят, че България не е изнесла и „ един патрон “ за Украйна, а истината се оказа напълно друга – след признанията на Кирчо пред публицист от авторитетния немски вестник „ Ди Велт “, че България е осигурила 30% от мунициите и 40% от дизела, които били нужни на украинците при започване на войната.
Това провокира същинско учудване – и с съображение, тъй като се оказа – както се изрази в. „ Ди Велт “ – че „ Най-бедната страна в Европейския съюз избавя Украйна “. Докато всички си вършат тънките сметки, и то по няколко пъти, ние изнасяме/спасяваме като изоглавени.
Не тъй като сме толкоз състрадателни или солидарни – а тъй като далаверата е същата, както с съветския газ. Но никой не пита за медиаторите, които са разкарвали „ стоката “ нагоре-надолу, с цел да прикрият произхода й – до момента в който най-после Кирчо не си отвори огромната уста, алчен, както постоянно, за самопризнание.
Хайде, Нобеловият комитет да натика една премия в нея – може да е за оня политик, който най-вече оглупява страната си.
Как ли са приели елементарните българи – да бъдем почтени и да ги назоваваме клети сиромаси – стъписването на Европа, че „ Най-бедната страна в Европейския съюз избавя Украйна “?
Тъй или другояче, ПростоКирчо ни обезпечи репутацията на двуличници – Парламента споделя едно, до момента в който тайфа хитреци скрито го опровергават. Това лицемерие е по-отвратително даже от безподобната ни угодливост пред Кремъл, проявявана по време на „ соца “. Още повече, че то прикрива едно на най-обикновена, тривиално пазарене – нищо друго.
При далаверата с съветския газ напролет и лятото на предходната година търгашите се криеха зад една фиктивна русофобия – в този момент, и това е изключително гадно, приказват за съчувствие, което е също толкоз подправено. Няма по какъв начин нашите хамелеони да не са спечелили презрението на европейските си сътрудници.
През годините на Прехода, в значително случаи, бяхме очевидци на яловостта и безотговорността на политическата ни класа. Но най-малко сходно лицемерие в никакъв случай не беше проявявано. То беше импортирано и внедрено тук от кирчовци.
Тия хора биха мамили даже и себе си, с цел да не залинее нагона им да търгуват – или да се изтъргуват най-изгодно. За тях сходни вандалски покушения против волята на Парламента нямат никакво значение. Да напомним, че решението на Парламента да отпуснем военна помощ на Украйна е взето едвам на 9 декември предходната година – а до тогава, цели 10 месеца, тайният вземане-даване върви с цялостна мощ. Каква чест може да има подобен Парламент? Ами Държавата България, която явно е изоставена в ръцете на безскрупулни търгаши?
Аферата с нерегламентирания експорт на оръжия си е напряко един прелом против парламентарната република. Репетицията беше направена с мазнята към ветото за Македония, когато Кирчо на процедура излъга всички: Макронизира казуса, като изкусно трансферира ролята на съдия на френския президент. Самият Макрон от дълго време е не запомнил това, той даже няма да ви разбере, в случай че му кажете, че е поставил началото на окончателния ни отвод от Македония. А краят оповести на 23 януари македонският външен министър Буяр Османи: „ Всеки, който назовава македонците българи, няма да може повече да влиза в Македония “.
Край, забравете Македония, забравете и битките и страданията ни. Край. Иначе ще имате ориста на пребитото преди няколко дни българче. Всъщност, Кирчо го преби. Преби и България. Спасителят на Украйна. Остава ни да се утешаваме още известно време с Историята си – и тя пребита. Славен народ – с пребита/унизена История, ясно е, още какъв брой време ще оцелее тя.
Оттук-насетне българските депутати от 48-то Събрание, а и политиците въобще, би трябвало да се примирят, че не са съумели да опазят личната си чест, че волята им бе подценена от един подбудител – неугледен, смешноват, само че доста сполучлив. Ако съдим по гузното им безмълвие, има огромна възможност всеки идващ Кирчо да си играе с Държавата – както си желае.
Големите малките екрани останаха пасивни и в този случай, те като че ли най-лесно се заразиха от неприличието на кирчовци и въобще на Пришълците –за тях разкритието на „ Ди Велт “ като че ли беше от рода на занимателните четива. За окончателното изнасилване на Историята ни да не приказваме – тази драма пък от дълго време им е омръзнала, те избират да се прехласват по дреболиите на всекидневието, това е станало тяхна привичка. Най-много да разгласят началото на следващото Българско Крушение – и неотложно да го не помнят.
Реклама
Иначе обаче, до налудност се прехласват по кирчовци и въобще към Пришълците – и тази пристрастеност не е вродена, тя е неотдавна добита. И през разум не им минава, че, в действителност, точно Пришълците по най-бързия метод би трябвало да бъдат извадени от локална приложимост – тази санитарна акция пък въобще няма потребност от пояснение. Очевидно е, че те се оказаха завеси без никакви задръжки, освен това обременени с разнообразни фиксации и мании. Изглежда, отвън всичко останало, не забелязахме в точния момент, че те заразиха „ младите “ с един доста рисков недостатък – респекта пред мошениците.
Миналата неделя се сбогувахме с американската посланичка Херо Мустафа – „ Херата “, както я глезеше Бойко. Това се случи с едно просторно изявление по Би Ти Ви. Тя още веднъж се постара да влезе в ролята на загрижена Матрона – загрижена за келявите ни бъднини.
Тази роля й се отдава относително елементарно, за нея не е нужна някаква специфична актьорска заложба – задоволително е, примерно, да въртиш българска баница по малкия екран и тукашните туземци би трябвало да бъдат вечно извоювани. Случи ли се това в действителност – за госпожа Херо сигурно това е най-маловажният въпрос.
Други неща явно бяха по-важни за нея – и даже в профил видяно, тя има учредения да се похвали с мандата си като дипломат в София: опекунства над тайфата кирчовци и умерено може да си подели с тях сполучливите им погроми; смразяването ни с Русия доближи кулминационната точка си; обичаният й олигархичен кръг остана недостижим – постоянно съден-недосъден. Изобщо, завърши изцяло сполучливо интервенцията по груповата лоботомия на политическата ни класа.
В прощалното си изявление госпожата още веднъж загатна и работата на правосъдните ни органи, несъмнено, в сериозен аспект. А феновете чакаха, че ще спомене скорошните дейности на основния прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс по отношение на аферата НЕКСО – и по този метод ще насърчи работата на българската прокуратура по същия случай.
Учудващо обаче, тя не загатна въпросната спекулация – а и никой не я попита – макар, че нейни основни герои са неколцина български гении. Деянието им е прието и глобено от самата нюйоркска прокуратура.
Скоро стана ясна и повода за мълчанието на госпожа Херо: на екрана цъфна един от основателите на НЕКСО, някой си Тренчев, и стартира да сипе огън и жупел по българската прокуратура. А не върви, когато старателно адвокатстваш за Тренчев, да търсиш и мнението на американската посланичка.
И госпожа Херо, не по своя виновност, изпадна в неловка обстановка – да пее против българската прокуратура в синхрон с човек, чиято „ компания “ е към този момент глобена от американските управляващи с една тлъста санкция от 45 милиона $ и безусловно изметена от Съединени американски щати. А от горната страна на всичко би трябвало в най-кратко време да възвърне вложенията на американските жители в НЕКСО – приказва се за към 3 милиарда $.
Понеже българското лоби на Пришълците мощно се зае със отбраната на НЕКСО, не е ненужно да напомним, какво тъкмо се случва. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс не взе участие – за разлика от нашата госпожа Херо – в съмнителни дуети и се изрази пределно ясно:
„ Глобата от 45 милиона $ се постанова на фирмите за криптовалута Nexo Inc. и Nexo Capital Inc. (Nexo) за присъединяване в нерегистрирано предложение и продажба на скъпи бумаги и артикули и за неистина на вложителите по отношение на тяхната регистрация. Nexo също ще бъде неразрешен от бранша на скъпите бумаги в Ню Йорк за 5 години и би трябвало да уведоми всичките си вложители в Съединени американски щати, в това число към 3000 нюйоркчани, да изтеглят активите си от платформата “.
„ Криптовалутните компании са ненадеждни и сенчести, само че не са ваксинирани от отговорност “ – сподели основният прокурор Джеймс. – Nexo подцени многократните предизвестия от моя офис да се записват и през днешния ден те заплащат цената за своите непозволени дейности. Дните на криптокомпаниите, които се държат по този начин, като че ли разпоредбите не важат за тях, свършват. “
Към основния прокурор Джеймс се причислиха държавни регулатори на скъпи бумаги от Калифорния, Индиана, Кентъки, Мериленд, Оклахома, Южна Каролина, Върмонт, Вашингтон и Уисконсин. Комисията по скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати също разгласи редом съглашение, в което Nexo се съгласява да заплати спомагателни 22,5 милиона $ и да приключи предлагането и продажбата на продуктите си в Съединените щати.
На чист „ американски “, всичко това значи единствено едно: „ Вън мошениците! “ Обаче Тренчев щял да съди България за 1 милиард $ – и това сподели по малкия екран – и то, тъй като българската прокуратура следва образеца на нюйоркската. Е, по какъв начин тогава да не му предоставяш телевизионна естрада?!
Сега да го кажем напряко на тъпанарите, които изпълзяха отнякъде и се самоназначиха за адвокати/мистификатори на Прехода. Вижте, какво се случи – преди време давахме на Америка хора, които надзираваха мостовете на Ню Йорк и отговаряха за тяхната сигурност, а в този момент можем да се похвалим с гении, които замерят наивниците с криптовалути и сетне си заплащат за дяволъка. Обаче тук има хора, които се възторгват от тях – да вземем за пример, в Би Ти Ви вършат всичко допустимо, с цел да пришият благ криле на босовете на НЕКСО.
Американският Конгрес заплаща издръжката на радиостанция „ Свободна Европа “, а тя употребява абсурда с НЕКСО, с цел да нападна българската прокуратура. Главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс няма да прокопса и един ден тук.
Божидар Янев – това бе индивидът, който през 2004 година, когато го интервюирах, се грижеше за сигурността на нюйоркските мостове. А те бяха, най-малко по това време, 2027 на брой – от затворения за прекосяване Хайбридж над Харлем, издигнат през 1843 година, до втория по дължина провесен мост в света Верадзано. Всеки със своята история и със своята душа. И всички те поверени на Божидар Янев – ето, това е съумял българин. Запомнете неговото име.
Едва през днешния ден, до момента в който пиша тази дописка, ненадейно се сетих, по какъв начин преди доста години, повече от 40, разговарях с известния фолклорист Христофор Тзавела – отново за македонските, а в действителност, за българските ни болки – и че след края на изявлението той ми подари нещо, чиято стойност тогава ми се стори единствено сантиментална: детелина от гроба на Гоце Делчев!
Още я вардя – само че едвам в този момент, след толкоз текстове за Македония, се сетих за нея.
Какъв знак е това? Че всичко е завършило? Че даже всички детелини от гроба на самия Гоце няма да ни донесат справедливостта, която заслужаваме?
Кеворк Кеворкян, особено за „ Уикенд “
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ